издания на Фокус :
Фокус Нюз Резултати на живо Фокус Радио Фокус Фен Фокус Прес Фокус Армия
22 Май 2018 | 15:08
Мондиал 2010
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
2018

Св. Княз Иван Владимир
Св. мчк Йоан-Владимир, княз Български чудотворец Иван Владимир бил владетел на средновековната Дукля (Зета, дн. Черна гора), зет на великия цар Самуил (997-1014 г.), поради което култът му е широко разпространен в българските земи. Още от Средновековието той бил приеман и за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.) той бил записан между Гаврил Радомир и Иван Владислав, като един от древните български царе". Според житието на св. Иван Владимир той от дете бил добродетелен, благочестив и миролюбив. През 998 г. при похода на цар Самуил по крайбрежието на Адриатическо море Иван Владимир не оказал съпротива. Той бил обсаден с хората си в една планина, предал се и бил хвърлен в затвора в Преспа. Тук обаче в него се влюбила Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, която скоро станала съпруга на дукленския княз. Става дума за династичен брак, по силата на който Иван Владимир бил върнат във владенията си като български васал. Той бил лоялен към българската държава, но през 1015 г., когато цар Гаврил Радомир бил убит от Иван Владислав, нещата се променили. Иван Владимир бил извикан от новия цар, който му дал клетва, че нищо няма да му се случи. Но още при пристигането си в царската резиденция той бил убит по заповед на Иван Владислав пред вратите на храма (22 май 1016 г.). Мъченическата смърт на Самуиловия зет била следствие както на съмнения в неговата лоялност, така и поради това, че той бил Самуилов зет, т.е. бил схващан като фамилен враг на узурпатора Иван Владислав. Теодора-Косара, която ревностно следвала праведния живот на съпруга си, измолила тялото му и го отнесла в неговите владения. Още от XI в. до наши дни св. Иван Владимир е почитан широко в България, Сърбия и Албания, а мощите му се пазят в Елбасан, Албания. Неговият образ влиза трайно в българска църковна живопис през Възраждането, като най-често е наричан „Св. Йоан Владимир, цар Български". Паметта му се отбелязва на 22 май. Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г. *** Св.мчк Василиск. Св.мчк Йоан-Владимир, княз Бълг.чудотворец. Задушница След убийството на мъчениците Евтропий и Клеоник, заедно с които претърпял много страдания и свети Василиск (той останал жив, но се намирал в тъмница), а също и след гибелта на управителя Асклипиодот, пристигнал в областта Понт, изпратеният от мъчителите Максимиан и Максимин друг управител на име Агрипа, със заповед да продължи гонението и да убива вярващите в Христа. Още преди пристигането му в град Амасия свети Василиск, намиращ се там в тъмница, се молел на Бога със сълзи с такива думи: Господи Иисусе Христе, помени ме и не ме забравяй до последната минута на страданията, но ми помогни по-скоро да получа мъченически венец, за да не бъда отделен от тези свети мъже, които бяха взети заедно с мене, пострадаха преди мене и получиха мъченически венец. В полунощ му се явил Господ в сънно видение и казал: Помня те и няма да те забравя, а името ти е записано (при мъчениците) преди тези, които бяха взети с тебе. Не скърби, че ще пострадаш след тях, защото ти ще изпревариш мнозина; паметта за тебе ще направя славна по цялата вселена. Сега иди, прости се за последен път с майка си, с братята и роднините си, а когато се върнеш, веднага ще получиш мъченически венец и ще бъдеш погребан в Комани. Не се бой от мъките, на които ще бъдеш подложен, защото Аз съм с тебе и човешката злоба не може да погуби душата ти. Като се събудил, свети Василиск се преизпълнил с радост и благодарил на Бога. След това видял, че вратите на тъмницата са отворени. Когато започнало да се съмва, той казал на пазещите го войници и на главния страж на тъмницата: Освободете ме за четири дни, за да мога да се простя с майка си и братята си, живеещи в село Кумиалско; след като се върна, ще отида при истинния мой Отец, Господ Иисус Христос. Тогава войниците отстъпили на молбата му и няколко души от тях се събрали и тръгнали заедно с Василиск към селото му. Братята на светеца (а той имал трима братя) и майка му го посрещнали с голяма радост, а войниците били приети в дома им с голяма чест. На другия ден сутринта светецът повикал всичките си сродници и много ги поучавал в това, което служи за тяхна душевна полза, и ги наставлявал в истините на християнското учение; той много им говорел и за това, че само по пътя на скърбите можем да влезем в Христовото царство. След това свети Василиск се отправил на път с войниците, за да се върне в тъмничните окови. По това време в Амасия пристигнал управителят Агрипа и като извикал всички почетни граждани, влязъл с тях в езическия храм, наречен Пентасон, а след това в друг, наричащ се Серапион, и принесъл жертва на своите нечисти богове. А на другата сутрин управителят пристигнал на мястото на съда и питал за затворените тук в тъмница и преди всичко за свети Василиск, защото бил слушал за него и от самото начало искал да го привлече на съд. Градоначалникът отишъл в тъмницата, желаейки да доведе Василиск при управителя, но като не го намерил там, хванал тъмничния страж, вързал го и го довел пред съдилището. Управителят, подложил го на изтезания, попитал: Как се осмели да пуснеш от тъмницата затворения в нея враг на нашите богове и неизпълнител на царските заповеди? Днес е втори ден - отговорил тъмничният страж, - откакто Василиск с войниците отиде в своето село. Ще заповядам да те умъртвят - извикал управителят, изпълнен с ярост, - ако не ми представиш този човек, който хули нашите богове! На четвъртия ден ще го представя пред тебе - отговорил тъмничният страж. И управителят веднага изпратил с този страж един магистриан, човек със зъл и свиреп нрав, а с него и войници, и му дал следното поръчение: Само тогава ще повярвам, че ревнуваш за нашите богове, когато хванеш този богохулник и го доведеш при мене. Изпрати го в Комани, защото самият аз отивам там. Като си тръгнал от управителя, магистрианът направил медни ботуши, с множество остри и дълги гвоздеи отвътре, и като взел със себе си тъмничния страж и войниците, се отправил към родното село на Василиск, носейки на магаре тежките железни вериги, приготвени за мъченика. Вървях и аз след тях - (разказва описващият тези събития свети Евсигний), - за да бъда заедно със светията при страданията и смъртта му. Стигнали до селото, те хванаха мъченика, който вече излизаше от дома си по посока към град Амасия, за да се върне в своята тъмница, и го вързаха с двойни вериги; заковаха желязна верига и на шията му, а на нозете му надянаха медни ботуши с гвоздеи отвътре, така че гвоздеите проникваха до самите му кости, и от изранените му нозе обилно течеше кръв; при това мъчителите жестоко биха Христовия мъченик, докато го водеха към град Комани. - С плач го изпращаха майка му, братята и сродниците му. Така воден, светецът мъжествено понасял тежестта на железните вериги и доблестно търпял болката в нозете, прободени на много места от остри гвоздеи, с които били осеяни медните ботуши, и пътят се обагрял от кръвта му. Когато стигнали до селото, наречено Дакозария, магистрианът и войниците поискали да си починат, защото било горещо и вече било пладне. Владетелката на това село, на име Трояна, като видяла дошлия с войниците магистриан, ги поканила да влязат в дома й да се нахранят; те били четиридесет души. Когато влезли, тя приготвила всичко за тях. И така, те яли, пили и се веселили, а светия мъченик Василиск, с вързани назад ръце, завързали за един сух дъб, растящ близо до портите на дома й. След това всички тръгнали на път и стигнали до град Комани в четвъртия час на деня. И когато наближили града, чули от мнозина, които срещнали по пътя, че управителят ще предаде на смърт всеки, който не се съгласи да се поклони на идолите. Магистрианът отишъл при управителя и му съобщил, че е довел Василиск. Управителят много се зарадвал на това. След това той заповядал да доведат при него свети Василиск в храма на Аполон, мислейки да го принуди тук да принесе жертва. Като го видял, управителят попитал: Ти ли си Василиск? Да, аз съм - отговорил светецът. Сега кажи, - продължил управителят, - ще принесеш ли жертва на боговете, или не? Кой ти е казал това за мене - възразил светецът, - че не принасям жертва на Бога? Аз всяка минута принасям жертва хвала в чест на моя Бог. Управителят, като не разбрал казаното, казал на светеца: Добре, принеси жертва на който искаш от нашите богове. Свети Василиск се приближил към идола и попитал стоящите на около: Как се нарича този ваш бог? Казали му: Аполон. Правилно казахте, че се нарича Аполон, - потвърдил светецът. - Аполон значи губител и наистина той влече към гибел вярващите в него и покланящите му се като на бог, тъй като той не е бог. Тогава управителят казал: На кой бог искаш да принесеш жертва, за мене е все едно, само принеси - настоявал управителят, - ти си извикан не за да разсъждаваш, а за да принесеш жертва. Така, сега чуй - обърнал се светецът към управителя, - каква е моята жертва. И като вдигнал ръце към небето, той се помолил на Бога така: Боже вечни, Творче на небето и земята, Който чуваш всички, които истинно Ти служат, чуй сега и мене, Твоя раб, и в този миг съкруши този глух и сляп и безчувствен идол, за да разберат нечестивите народи на какъв бог се покланят, да се засрамят и да повярват, че само Ти си Единият всесилен Бог. Още щом светецът завършил молитвата си, земята се затресла, идолът паднал на земята и се разбил на парчета. Управителят и народът, който бил в храма, от страх избягали навън, и само свети Василиск останал там и пеел: „Да възкръсне Бог, и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Разнеси ги, както се дим разнася: както се топи восък от огън, тъй да загинат" всички, които се покланят на идоли, „от лицето Божие". Управителят страшно се разгневил срещу светеца и заповядал да го посекат с меч. Войниците, като хванали светеца, го повели вън от града, за да бъде посечен на мястото, наречено Диоскория; при това множество народ придружавало светеца. Дадена била заповед от управителя след посичането тялото на светеца да бъде хвърлено в реката. Когато Христовият мъченик беше посечен (разказва свети Евсигний), ние и тези, на които беше дадено да видят страшно чудо: дойдоха множество свети ангели, които, вземайки душата на светеца, я възнасяха на небето. Видяхме нашия Господ Иисус Христос да стои не небето и да казва: Дойди, добри и верни Мой рабе, Василиск, влез в небесното Царство в сонма на праведните, където пребивават Моите раби, предадени на мъчения за Мене. Всички ние, които видяхме и чухме това - продължава разказвачът, - паднахме на земята и се поклонихме на Господа, благодарейки Му, задето ни е удостоил с такова видение. След това палачът, на име Приск, взе тялото на мъченика и го повлече към реката. Ние, като пристъпихме към него (разказва Евсигний) го молехме да почака малко, докато народът се разотиде, и му дадохме тридесет златни монети като откуп за тялото на мъченика. Той ни предостави тялото му и каза: Гледайте някой да не узнае и да разкаже на управителя за това; тогава ще имаме неприятности и вие, и аз. А ние, като взехме честното тяло - продължава Евсигний, - го скрихме и през нощта го изнесохме на разораното поле, погребахме го и на това място посяхме семена. Още същата нощ семената поникнаха и пораснаха, а на другия ден дадоха цвят и плод. Когато копаехме гроб на мъченика, някои от нас поискаха да пият вода; по молитвите на свети Василиск, когото призовахме, на часа близо до гроба избликна извор с вода; като се напихме, прославихме и благодарихме на Бога. Този извор съществува и досега, и болните, които с вяра пият от него, получават изцеление. След всичко това управителят Агрипа бил нападнат от нечист дух и започнал да търси тялото на мъченика, мислейки си: Ако се докосна до тялото на Василиск, може би ще се избавя от нещастието. Но никой не смеел да му каже, че тялото на мъченика е погребано в земята. Някои му казали: Ти заповяда тялото да бъде хвърлено в реката; защо сега го търсиш? Тогава Агрипа отишъл на мястото, където бил посечен Христовият мъченик, там намерил няколко капки от кръвта му, и като я събрал с ръцете си заедно със земната пръст, я завързал в пояса си. Той се освободил веднага от нечистия дух и повярвал в нашия Господ Иисус Христос. След време един гражданин на Комани, Марин, благочестив мъж, построил църква в чест на светия мъченик Василиск и като извадил светите му мощи от земята, ги пренесъл в тази църква. От мощите на светеца станали много чудесни изцеления от всякакви болести, по молитвите му и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.
2018

Маша


Машата, или още дилаф е железен уред с форма на дълги щипци, използван за огъня на огнището. Освен чисто битова употреба, машата има място и в обредната практика. Народното вярване й отрежда подчертана предпазна функция, явно обвързана с материала, от който е направена, с формата и мястото на приложение. Силата на апотропей, с която е известно желязото, се пренася върху направената от него машата. Към това се прибавя още връзката й с огъня и огнището, които в народните представи асоциират съответно със способността да прогонват злите сили и с култа към мъртвите прадеди. Машата се използва при обредното гонене на змии и гущери, извършвано на мартенските празници Баба Марта, Свети Четиридесет мъченици, Благовещение или Еремия. С машата жените удрят по ръжен, тенекия, произвеждайки силен шум и изричайки словесни заклинателни формули срещу гонените влечуги. Машата се слага при родилката и новороденото, за да ги пази. Когато излиза навън, родилката носи машата. Пак със същата цел машата се оставя и при мъртвец, за да го пази от превъплътяване. Машата се среща и при баене против уроки.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други. *Български обичаи и ритуали, автор – Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2005 *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Календарни празници и обичаи на българите - В.Бенина-Маринкова - издателство АИ Проф.Марин Дринов, 2003 *Архив на Агенция “Фокус” и други.