2021

❇ Св. Патруиарх Йоаким I Търновски
Днес празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Начо, Таньо, Тинка
Първият легитимен „патриарх на Цариград Търново и на всички българи” се е родил в края на XII в., най-вероятно в Северна България, в семейството на благородни родители. След като възмъжал, отказал се от „прелестите на света" и отишъл в Света гора. Там приел монашество и дълго време водил строг аскетичен живот. След това се завърнал в родния си край с трима свои ученици - Димшд, Атанасин и Теодосин. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска област) те изкопали в скалите килии и си направили малка църква „Преображение Господне". Новият български цар Иван Асен II научил за добродетелите на този свят монах и го посетил в пещерата му. Надарил го богато с много злато, с което светецът наел работници и съградил манастир в името на архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким е бил духовен наставник на младия български цар. След смъртта на архиепископ Василий бил свикан в Търново архиерейски събор, който избрал Йоаким за глава (архиепископ) на Българската църква. През 1234 г. цар Иван Асен II го изпратил при вселенския патриарх в Никея, за да бъде ръкоположен за патриарх. А през 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се състоял голям църковен събор на източните патриарси, които признали възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Патриарх Йоаким I светителствал начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Патриархът е бил член на регентството на малолетия цар Коломан I Асен (1241-1246), т.е. той е имал заслуги не само към църквата, но и към държавата. В житието на св. патриарх Йоаким I е записано, че живял 19 години в архиерейско служение и се изявил като мъдър архипастир. Ръкописът на това оцеляло като по чудо житие произхожда от днешна Македония - свидетелство, че култът към търновския патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. От житията на св. Сава, първият архиепископ на Сърбия, се вижда, че св. патриарх Йоаким е бил известен и в съседната православна страна. Началото на канонизаиията на св. Сава, починал в Търново на 14 януари 1236 г., било поставено именно от „светия патриарх Йоаким". Българската православна църква почита паметта на светеца на 18 януари. Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Житие на светия наш отец Атанасий, архиепископ Александрийски (Атанасовден) Свети Атанасий Велики - този безсмъртен пример на добродетел и богоугоден живот - се родил в столицата на Египет - Александрия. Родителите му били християни, хора благочестиви и добродетелни. Още в детството на Атанасий една случка като че предзнаменувала неговата голяма бъдеща светителска дейност.
Той играел със свои връстници на морския бряг. Децата подражавали на това, което виждали в църквата, и в играта си изобразявали Божиите свещенослужители и църковните обреди. Атанасий бил избран от децата за епископ, той пък нарекъл едни - презвитери, а други - дякони. Последните водели при него други деца - езичници, които още не били кръстени. Атанасий ги кръщавал с морска вода, произнасяйки установената за тайнството кръщение формула, която бил запомнил от свещеника в църквата; произнесъл дори поучение, съответно на детската възраст. По това време патриарх на град Александрия бил свети Александър.
Поглеждайки случайно от прозорците на дома си, разположен на високо място, недалеч от морето, той видял детската игра и с изумление наблюдавал кръщението, което Атанасий извършвал. Незабавно заповядал да доведат всички деца при него. Патриархът ги разпитал подробно на какво са си играли, кого именно са кръстили, как са питали преди кръщението и какво са отговаряли и узнал, че в играта си те извършили всичко според църковния устав. След това, като се посъветвал с църковния клир, той признал извършеното от Атанасий кръщение на езическите деца за истинско и го довършил с миропомазване, после повикал родителите на децата, които били в ролята на презвитери, и ги посъветвал да ги обучават за бъдещи свещеници. Свети Александър извикал и родителите на Атанасий и им поръчал да го възпитат в благочестие и книжовност и когато порасне, да го доведат при него и да го посветят на Бога и на светата Църква.
Когато Атанасий усвоил науките достатъчно и получил добро образование родителите го довели при светия патриарх Александър и тъй, както някога Анна - Самуил, посветили го в дар на Бога. Скоро след това патриархът го поставил за клирик и го ръкоположил за дякон на Александрийската църква.
В това време нечестивият Арии разпространявал безумната си ерес и със своето зловредно учение вредил на цялата църква. Въпреки че бил вече прокълнат на Първия Вселенски събор на светите отци в Никея, отлъчен от общение с църквата Христова и осъден на заточение, низвергнат и едва жив, не прекратявал борбата си против православието. Започнал да действа чрез своите ученици и съмишленици, разпространявайки навсякъде отровата на своята ерес. Той намерил много ходатаи за себе си пред царя в лицето на Евсевий, епископ Никомидийски, заедно с други епископи, изпаднали в същата ерес. Евсевий коварно убеждавал царя, че Арии не внася никакво учение, противно на православието, и не проповядва нищо несъгласно с учението на Църквата, но поради завист, търпи от лукавството на епископите и че спорът между тях не е относно вярата, а само заради празни и отвлечени думи. Царят, който бил простосърдечен и незлобив, не подозирайки еретическата хитрост и коварство, повярвал на лъжливите уверения и заповядал да се прекрати спора и да не се препират заради думи, та да се прекрати раздорът между църквите. Без да разследва делото, той милосърдно позволил на Арии да се завърне в Александрия. И ето, че нечестивият еретик за нещастие на цялата църква се върнал в града. Това събитие било твърде прискърбно за православните, особено за свети Атанасий, като воин Христов и твърд защитник на православието. По това време той вече бил удостоен с архидяконски сан. Той преследвал еретика, втурнал се като вълк в Църквата Христова, изобличавал неговите злоумисли със своите писания и проповедта си. В същото време Атанасий внушавал и на светейшия архиепископ Александър да напише послание до царя, в което и сам взел участие, като обърнал внимание на простодушието, поради което царят повярвал на лъжите и еретическите басни и днес приема Арии, който се отрича от православната църква, когото Сам Бог е отрекъл, и всички свети отци, а царят го допуска да потресе отеческите законоположения. Царят обаче, заблуден от Евсевий, отговорил с още по-рязко послание, заплашвайки ги с низвергване от сана им, ако не замлъкнат.
Наскоро след това починал светейшият Александър. За негов приемник на Александрийската катедра единогласно от всички православни бил избран Атанасий, като съсъд, достоен за такава чест. Тайните врагове - арианите, замлъкнали временно и не встъпили в открита борба с него; но по-късно по бесовско подстрекателство проявили лукавството си и открили отровата на притаената си злоба. Свети Атанасий не приемал нечестивия Арии в църковно общение, макар и последният да притежавал царско нареждане за това. Навсякъде арианите се постарали да подклаждат вражда срещу епископа и да разпространяват най-зли клевети, с намерение него, достойният за небесните селения, не само да го низвергнат от светителския престол, но и да го прогонят от града.
Ръководител на коварния замисъл бил Евсевий, който напразно носел име на благочестие, всъщност представлявал истински съд на безчестие. Възползвайки се от незлобието на царя заедно със своите съмишленици, и предполагайки, че е настъпил неговият час, подстрекавал всички да свалят от епископския престол свети Атанасий. Евсевий мислел, че ако го прогони, лесно ще надделее и над останалите православни и ще утвърди ариевото учение. Започнал да разпространява срещу праведника клевети и лъжливи обвинения, на които еретиците повярвали. За тази цел той наел за пари последователя на Мелетий, Исион, изкусния в коварството Евдомон и твърде озлобения Калиник. Обвиненията против Атанасий се състояли в следното: 1) че уж принуждавал египтяните да плащат данък за свещеническите одежди, ленените одежди, олтарните тъкани и завеси и друга църковна утвар; 2) че уж враждува срещу царя и се бунтува срещу царските заповеди; 3) че уж е алчен и е оставил на един от приятелите си да пази сандък, пълен със злато. Към всичко това присъединили още и обвинение относно лъжесвещеника Исхир, човек лукав, коварен и изпълнен със злоба; присвоявайки си без обичайното посвещение сан на презвитер, той извършил толкова зли, беззаконни и престъпни дела, че заслужавал не само низвергване и порицание, но дори сурово наказание. Узнавайки всичко за Исхир, Свети Атанасий, винаги изключително внимателен при решението на подобни въпроси, изпратил в Мареота презвитера Макарий да разследва всичко относно беззаконните деяния на Исхир. Последният от страх, че ще бъде изобличен, избягал в Никомидия, където започнал да клевети свети Атанасий пред Евсевий. Този отстъпник и нарушител на свещените правила на църквата бил приет от Евсевий и съмишлениците му с почит, като истински свещеник: понеже естествено е за човека да обикне подобния на себе си в злоба или в добродетел. Те самите таели голяма ненавист и против свети Атанасий, така че с голяма радост приели Исхир. Поощрили наглостта му и обещали да го почетат с епископски сан, ако той съумее някак да съчини срещу праведника лъжливо обвинение.
Царят, разглеждайки делото, изпаднал в недоумение: той добре познавал добродетелния Атанасий, в същото време повдигнатите срещу него обвинения го озадачили. Затова направил компромис: не го осъдил и в същото време не отказал разследване на неговото дело. И понеже по същото време в Йерусалим се чествал празникът обновление на храма Възкресение Христово и тук се събрали епископи от всички страни, царят се възползвал от случая и заповядал на епископите да се съберат в Тир за обстойно разследване на обвиненията, повдигнати срещу свети Атанасий, също и за разглеждане на делото на Арии, действително ли той, както сам твърдял, проповядвал съгласно учението на светата вяра и се придържал към истинските православни предания.
Била тридесетата година от царуването на Константин, когато епископите от различни градове се събрали в Тир. Войници довели презвитера Макарий, там присъствал и военачалникът, който бил изпратен да проведе съда заедно с епископите, също и лица от светската власт; явили се и клеветниците и съдът започнал. Повикали Атанасий. Отначало го обвинили по повод ленените църковни одежди и завеси, също и в алчност, но тая клевета била веднага изобличена и всички видели злобата на клеветниците.
Но противниците на свети Атанасий не се предали лесно. Те подкупили една блудна жена да го обвини в насилие над нея.
Съдът отново се събрал, въвели и тая жена. Тя плачела и обвинявала Атанасий, а всъщност никога не го била виждала и дори не знаела как изглежда.
Докато се провеждал съдът, пристигнало послание от царя, който осъждал клеветниците, заповядвал да освободят свети Атанасий от несправедливите обвинения и милостиво го викал при себе си. По Божий промисъл двама презвитери от Александрийската църква, Апис и Макарий (не този, който бил изправен пред съда, а друг човек със същото име), дошли в Никомидия и разказали на царя всичко за светителя, как враговете повдигнали срещу него лъжливи обвинения и съставили несправедлив съд. Царят разбрал истината и клеветите, породени от завист, написал до епископите на съда в Тир толкова строго послание, че привържениците на Евсевий били обзети от страх и не знаели как да постъпят.
През 31-а година от своето царуване, шестдесет и пет годишен, починал цар Костантин. Умирайки, той оставил за наследници на своето царство тримата си сина: Константин, Констанций и Констанс, и разделил държавата между тях, определяйки по-голямата част от империята на най-големия син Константин. Но тъй като нито един от синовете му не присъствали на неговата кончина, той поверил завещанието си на един презвитер, таен последовател на Арии. Този човек скрил царското завещание. Мнозина го разпитвали дали царят, умирайки, не е оставил завещание, но той не открил никому. Неколцина от царските евнуси му били съучастници в това дело. И докато първородният син Константин се забавил да дойде в столицата, Констанций с най-голяма бързина тръгнал от Антиохия и пристигнал пръв. Презвитерът тайно му предал бащиното завещание, а за благодарност поискал от него да премине на страната на арианите и да ги подкрепи. Накрая сам царят бил прелъстен от арианското лъжемъдруване, възстанал срещу своя Господ и Владика Христос, тъй че се изпълнили думите на пророк Иеремия: „пастирите се отметнаха от Мене." Констанций издал заповед да бъде признато арианското лъжеучение от всички епископи, а ония, които не се подчинят, да бъдат принудени насила.
Сред тая свирепа буря и смут истински водачи на църквата били архипастирите: Максим Иерусалимски, Александър Константинополски и Атанасий Александрийски (за когото е нашето повествование), който макар да живеел в изгнание, не спирал да напътства Църквата, утвърждавайки православието със слова и послания.
Свети Атанасий, престарелият воин Христов, след тежки трудове и смели подвизи като защитник на православието, незадълго преди самата своя кончина управлявал в тишина и мир своята катедра, починал в Господа и се присъединил към светите отци, патриарси, пророци, апостоли, мъченици и изповедници, подобно на които се подвизавал на земята. Той бил епископ в продължение на четиридесет и седем години и оставил след себе си за приемник на Александрийската катедра Петър, блажения свой приятел, участник във всичките му трудове. Сам свети Атанасий се представил пред Господа, за да получи светлите венци и въздаяние от неизречени блага от своя Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух да бъде слава, чест и поклонение, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

2021

Атанасовден

Празнуват: Атанас, Атанаска, Таска, Тано, Ачо, Ата, Наса, Наско, Таньо СВЕТИ АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Родителите му - бедни християни - го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия св. Александър. Веднъж св. Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване" и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности. Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете „Против езичниците", „Против арианите", „За въплъщението на словото", „За Светата троица и за Светия дух", „Житие за св. Антоний Велики", прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373 г. и на този ден има отделен празник (Летен св. Атанас). На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към св. Атанас и към неговия „събрат" аскет и пустинник св. Антоний се разпространява широко през IV и V в. и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.

ИКОНИ Изобразяват св. Атанасий, благославящ с дясната си ръка и държащ затворено Евангелие в лявата, понякога заедно със свети Власий.

ПРИТЧИ В ХРАМА (Матей 5/14-19) Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои на върха на планината. И когато запалят светило, не го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото. През зимата вихрушките и бурите владее св. Атанас. През лятото - св. Илия. Те са колкото различни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия -средата на лятото. Според поверието на Атанасовден („сред зима") зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лято!" Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства, „колкото скача 3-годишен елен". В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната - като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач закрилник, като сприхав пастир. Веднъж по време на пости самият дявол успял да го заблуди и му станал чирак. А когато чирак е дяволът, изкушенията и грехът дебнат отвсякъде. Прилъгал той св. Атанас да откраднат коне, а после, както прави с всички, които подвежда към престъпление, го посочил: „Дръжте го, той е крадецът." Хванали св. Атанас, а той все повтарял: „Чиракът ме подучи, чиракът ме излъга." Помислили светеца за не особено читав с ума, пуснали го, а той си обещал да върне на дявола стореното зло. Решил да построи манастир, като за майстори зидари наеме всички дяволи. Наистина го сторил, а когато дяволите си свършили работата, ги заключил в кулата на манастира. Но оттогава останала борбата на светеца с нечестивия, със злото, с болестите, които народът с празнуване се мъчи да умилостиви и отпрати. Народът ни е изваял и друг, по-поетичен образ на този светец - грамаден конник с висок калпак, страховит митичен ездач, който в полунощ обикаля селото, пази го от демони и болести. Понякога св. Атанас е изобразяван като митичен пастир - персонаж, свързан с дивата природа, с неусвоеното от човека пространство. Той затопля времето и подготвя пролетната сеитба, но изисква да му се поднесе в знак на почит курбан като на св. Георги. Понеже агнета не се колят до Гергьовден, селяните често спорели със св. Атанас, веднъж люто му се скарали, друг път дори го понатупали. В „конфликта" със св. Георги и св. Илия народът е вплел желанието си за преход, за промяна и обръщане от едно състояние в друго. Както пролетта побеждава зимата, така и св. Георги знае как да надхитри св. Атанас, как да предпази посевите и стадата. Свети Атанас е покровител на домашните животни, както и св. Георги. Пак той е повелител и на дивите зверове, той е „вълчи", „мечи" пастир, господар на змиите. Двойствена и сложна е митологичната символика на този християнски светец, такива са и представите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и символи, които изпълват празника му.

ПРАЗНИКЪТ Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени. Преходът на сезоните на много места се отбелязва непосредствено след Атанасовден чрез честването на един друг светец - Тимньо, или св. Евтимий (известен и като св. Черна), чийто образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух и природа, олицетворява болестите и смъртта. В Габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (териоморфен митологичен образ на болестта).

РИТУАЛИ Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и женитба, играят хора. Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите. В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет. Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светеца показват на зимата, че не се страхуват от нея, че чакат лято. Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата. Курбаните са лични и общо-селски. Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на елена или с района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести. Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести. Жените масово пекат и раздават по съседи и познати питки (благи, медени, чумени), намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото за питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките, и се боде стрък босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина (за „лелята"). Важен елемент в честването са семейните трапези - служби (наричат се още слава, светец) в чест на християнския патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци. Извършва се обичаят побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци. В чест на нарастващия (колкото скок на 3-годишен елен) ден обредно се извеждат за първи път стадата на поляните. За тази цел жените изпичат питки и ги раздават за здравето на животните.

ЗАБРАНИ Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета. Не се работи нищо - за предпазване от шарка (наричат болестта „цветето"), синя пъпка, обриви и язви. Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки. Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват, чупят си краката. След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболеле от охтика*, синя пъпка и други обриви.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ: Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ: Трапеза На трапезата задължително трябва да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя. Медени питки: Любима храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед. Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото, за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните си леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено. Медени питки се появяват в ритуала на празници, свързани с демонични сили на отвъдното, бродници, самодиви, змейове. Присъстват също в обредния ритуал на всички празници, свързани с болестите чума, шарка, с различни обриви. Такива са Св. Екатерина, Св. Варвара, Младенци. Елен: Измерването на деня със скока на 3-годишен елен не е случайно. Еленът, както яйцето и петелът, е символ на слънцето. Още от каменната епоха датира митичният образ на слънцето в това на гигантски елен със светещи златни рога, пробягващ небесния свод от изток до запад. В християнството еленът символизира Спасителя или душата. Като символ на безсмъртието на човешката душа се среща в различни украшения. Рогата се осмислят в легендите като разпятие. Кръстът на рогата се свързва със слънцето още от предхристиянската епоха. Еленът е слуга Божи. Когато Господ иска да съобщи нещо на хората, изпраща ангел или светец в образа на необикновен елен. На чело му слънце грее, на гърди му - месечина, рогове му чисто злато. Еленът осъществява връзката между двата свята. В опозицията небе-земя е символ на небето. Затова митологичното съзнание го свързва с борба с представителите на земята и хтоноса. Бори се със змия „троеглава" и битката е наистина страшна. Оттам идва и древната представа, че еленът гълта змии. Рогата, които хвърля еленът, имат магическа сила. Мляко на кошута и еленов рог са лековити. Имат пропъждаща и предпазна сила. Еленът гони зли духове, болести и магии. Затова кръстчета от еленови рога служат за амулети.

ИМЕННИЦИТЕ: Атанас, Атанаска и производните им: 1. Атанасчо, Ате, Ато, Аце, Ацо, Ачо; Ата, Атанаса, Атанасия, Атче. 2. Наско, Насо, Наце, Начо, Нашо, Насьо; Наса, Наска, Наца. 3. Танас, Танко, Тано, Таню, Тасе, Таско, Тасо; Тана, Танаска, Танче, Таса, Таска.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.