издания на Фокус :
Фокус Нюз Резултати на живо Фокус Радио Фокус Фен Фокус Прес Фокус Армия
21 Юли 2019 | 06:03
Мондиал 2010
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
2019

✝ 5 Неделя след Петдесетница. Житие на свети пророк Иезекиил
Свети пророк Иезекиил произхождал от един еврейски град на име Сарира. Той бил син на Вузия от Левиевото племе и свещеник на Бога Всевишни. По време на втория Иерусалимски плен той бил отведен от Навуходоносор в плен във Вавилон заедно с иудейския цар Иоаким, наречен Иехония Втори. Три пъти Йерусалим бил завладяван от Вавилонския цар Навуходоносор: първия път в дните на иудейския цар Иоаким (който в свещеното Писание се нарича и Елиаким), син на Иосия, брат на Иоахаз и Седекия, бащата на другия Иехония; той пръв бил отведен от Навуходоносор в окови във Вавилон; тогава бил отведен в плен и свети пророк Даниил заедно с тримата отроци Анания, Азария и Мисаил. Но в скоро време Навуходоносор освободил Иоаким отново да царува в Йерусалим, като го направил свой васал. След като царувал три години в Йерусалим под властта на Навуходоносор, Иоаким се отметнал от него, не желаейки да му плаща данък. Затова Йерусалим отново бил нападнат от вавилонска войска, светият град бил превзет, цар Иоаким бил убит и хвърлен на кучетата, а на негово място по заповед на Навуходоносор за цар бил поставен неговият син, също Иоаким, когото нарекли и с другото име на баща му - Иехония, и го направили втори Иехония, също васал на вавилонския цар, какъвто преди бил баща му. Но тъй като и другият Иехония вършел зло пред очите на Господа, то, по Божие допущение, след не много време Навуходоносор отново нападнал Йерусалим и взел в плен Иехония с целия му дом, отвел множество знатни хора, храбри мъже и всички, които били способни да носят оръжие, различни занаятчии, отнесъл и златните църковни съсъди: това било второто пленяване на Йерусалим. При този плен били отведени: свети пророк Иезекиил, Мардохей и Иоседек, бащата на Иисус, обновил след това заедно със Зоровавел разрушения Иерусалимски храм. Третото и последно разрушаване и опустошаване на Йерусалим от Навуходоносор било в дните на цар Седекия, когото Навуходоносор поставил на мястото на Иехония, налагайки му данък. Но когато и Седекия отхвърлил игото му от себе си, тогава Навуходоносор, идвайки с цялата халдейска войска, окончателно разрушил Йерусалим с огън и меч, а останалия народ отвел в плен. Оттогава престанало да съществува както Иудейското, така и цялото Израилско царство. Това трето разрушаване на Йерусалим от Навуходоносор е описано подробно в житието на свети пророк Иеремия. Намирайки се във вавилонски плен, Божият иерей Иезекиил живеел близо до реката, наречена Ховар; и в тридесетата година от живота му, в петата година след взимането на Иехония в плен, в четвъртия месец, в петия ден, му се явило дивно видение: той видял небесата отворени, от север духал силен вятър и оттук идвал голям и пресветъл облак; сред него се движел пламък, а около него се виждало блестящо сияние; от този облак се явило подобие на четири животни, подобни на чиста, нагорещена в огън мед. Всяко животно имало четири лица: на човек, на лъв, на телец и на орел. Освен това те имали четири крила, а под крилата - човешки ръце; две крила били разтворени за полет, с другите две покривали телата си; между животните се виел огън, и от огъня излизали мълнии. Виждали се и четири големи колела, по едно при всяко животно, на вид те били като камък тарсис, с цвят лазурен, като морето, със златист отблясък, предизвикан от слънчевите лъчи. В тези колела се виждали и други колела; всички те, сякаш одушевени, имали в себе си силата на живота и отвсякъде били пълни с очи, а четирите животни, изглежда, били впрегнати в тях като в колесница; и когато животните се движели, заедно с тях се движели и колелата, а когато животните стоели, стоели и колелата. По време на движението им от крилата им се чувал шум и звук, като звук от много води и шум от многобройна войска. Когато стоели, шумът стихвал, а от висотата се чувал Божият глас. Защото над тези четири животни и колела се виждал небесният свод, подобен на кристал, на свода - престол като от сапфир, а на престола - пресветлият образ на човек и около него сияние, подобно на дъга, която просветва в облаците в дъждовен ден. Такова видение на славата Господня имал светият пророк Иезекиил. В него, според тълкуванията на богомъдри и боговдъхновени мъже, пресветлият човешки образ на сапфирен престол предизобразявал въплъщението на Сина Божий в утробата на Пречистата Дева, която била одушевен престол за въплътилия се от нея Бог и била предизобразена така, защото скъпоценният камък сапфир, подобен по цвят на небето, и съдържащ в себе си златисти частици, като звездите в небето, служи за образ на Пресвета Дева Мария, в Която, както и в небесното естество, няма никакъв порок; чиято утроба се показала по-пространна от небесата, вмествайки в себе си Невместимия, и която, като звездите, е украсена с многочислени дарове на Божията благодат; четирите животни с четири лица предизобразявали четиримата свети евангелисти, всеки от които, описвайки Христовия живот сред хората на земята, изобразил - Неговото човешко естество, предизобразено в човешкото лице на тези животни; Христовото Божество, разкриващо се в лицето на лъва; Христовото страдание, показано чрез лицето на телеца, и Христовото възкресение и възнесение, изобразени в лицето на орела. Четирите колела с множество очи, в които се виждали и други колела, изобразявали четирите части на вселената, съдържаща в себе си различни народи; прониквайки сред тях, проповедта на апостолите отворила духовните очи на много народи за познание и съзерцание на Бога; а огънят, движещ се сред видяното откровение, и силното сияние около него показвали величието на непристъпната Божия слава. И други духовни тайни били предизобразени в това дивно и страшно видение, при съзерцанието на което свети Иезекиил от ужас паднал на земята и чул от Седящия на престола глас, подобен на човешки, който му казвал: - Сине човешки! Стани на нозете си и Аз ще говоря с тебе. И в него влязла някаква невидима сила, която го вдигнала от земята и го поставила на нозете му. Когато пророкът с трепет застанал пред явилия му се Господ, Той му казал: - Сине човешки! Аз те пращам при Израилевия дом, при непокорни люде, които Ме оскърбиха; те и бащите им се отрекоха от Мене до ден-днешен; това са люде с огрубяла душа и жестоко сърце: при тях те пращам, и ти ще им кажеш Моите думи; не се бой от лицата им, ако разсвирепеят и те обкръжат като скорпиони. Когато Господ говорел това, Иезекиил видял протегната към него ръка и в нея - книжен свитък; тази ръка развила свитъка пред него, и в него отвътре и отвън било написано: „плач, охкане и тъга." И Господ му казал: - Сине човешки! Изяж тоя свитък и иди и говори на синовете Израилеви това, което ще ти кажа. Иезекиил отворил устата си и изял този свитък, и той бил сладък в устата му като мед. Оттогава Иезекиил се изпълнил с пророчески дух и благодат и всичко, което след това му говорел Бог, той приемал в сърцето си. Когато това чудесно видение започнало да се отдалечава от очите му, той чул глас, подобен на глас на много хора, който казвал: - Благословена славата Господня от мястото Му! По времето на свети пророк Иезекиил, намиращ се в плен във Вавилон, в Йерусалим живеел свети пророк Иеремия. Макар и тези двама пророци да се намирали на далечно разстояние един от друг, те единодушно предсказвали запустението на Йерусалим, както и много друго, което се разкрива в книгите им; защото и в двамата пророци действал Дух Божий; и пророческите слова на Иеремия се изпращали по някои иерусалимци при пленените братя във Вавилон, а Иезекиилевите слова се изпращали от Вавилон в Йерусалим; и Иезекиил свидетелствал във Вавилон пред своя народ, че Иеремиевото пророчество е истинно, а в Йерусалим Иеремия свидетелствал за истинността на Иезекиилевото пророчество, но нито на единия, нито на другия се оказвало доверие от страна на развратените и маловерни иудеи, които, прелъстени от идолопоклонството, изцяло се доверявали на лъжепророците, а тези свети пророци, които наистина пророчествали с Божия Дух, смятали за лъжливи. Свети Иезекиил пророкувал и за съседните езичници, надсмиващи се над наказания от Бога Йерусалим, за амонитците, моавитците, едомците, филистимците, за Идумея, Тир и Египет, възвестявайки им същото Божие наказание, което трябвало да ги постигне чрез халдейците, заради това, че са се зарадвали на опустошението и разорението на Йерусалим. След като всичко това се сбъднало, той пророкувал и за прекратяването на Божия гняв срещу евреите, за завръщането им от Вавилон в отечеството си и за възстановяването и обновяването на града и храма; тъй като той втори път бил грабнат от Господнята ръка и пренесен в иудейската земя, вече след като Йерусалим бил разорен и опустошен, и видял в откровението, което имал там, че мястото, на което стоял Йерусалим, по Божия заповед се размерва, градът и храмът Господен се съзиждат и славата Божия изпълва храма, както подробно е написано за това в неговата пророческа книга. На него било дадено откровение от Бога и относно възкресението на мъртвите. Той видял, бидейки взет от Божията ръка и поставен сред полето, което било пълно с множество човешки кости, съвсем сухи, как всички те по Божието слово се облекли в плът, и когато в тях влязъл дух, те оживели и станали на нозете си, и били твърде голямо множество. И Господ казал: - Ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви. Освен това на Божия пророк били дадени откровения и за много други Божии тайни, които трябва да се изпълнят с пълна яснота в последните времена; всички тях той предвъзвестил и записал в своята книга: който желае, нека ги прочете там. А ние, съкращавайки повествованието си, ще споменем само, основавайки се на достоверни свидетелства на разказалите за него, че той бил и велик чудотворец и подобно на Мойсей разделил водите. Веднъж при река Ховар се събрали множество евреи и халдейците ги нападнали като разбойници; но той с молитвата си направил така, че речната вода се разделила и отворила сух път на преследваните хора и те успели да преминат от другата страна. Еврейският народ преминал като по суша, а халдейците, дръзнали да вървят след тях по същия път, били покрити с вода и загинали. Бидейки съдия на Дановото и Гадовото коляно и виждайки, че те не почитат Господа и преследват спазващите Божия закон, той изпратил в техните селища змии и гадини, които изяждали младенците и добитъка им. След това се смилил и ги отдалечил от тях с молитва. По време на глад той с молитвите си към Бога умножавал храната на хората в изобилие и връщал към живот смъртно изнемогналите от глад, а след това сам загинал с мъченическа смърт. Виждайки, че неговият еврейски народ, който бил с него в плен, участва в идолослужението заедно с халдейците и привиква към нечестивите им дела, той го изобличавал, увещавал го да остави тези беззакония и го заплашвал с Божия гняв. Вследствие на това един еврейски стрейшина, отдал се на халдейското нечестие, се изпълнил с гняв и го умъртвил, разкъсвайки го с коне. Народът събрал разкъсаното му тяло и го погребал на поле Маур, в гробницата на Сим и Арфаксад, прародители на Авраам. На гроба му се събирали множество евреи и там възнасяли своите молитви към Бог Саваот, на Когото се отдава слава во веки веков. Амин.

Католическата църква в България почита паметта на свети Лаврентий
2017

Католическата църква в България почита паметта на свети Лаврентий
2019

Квас

Основното значение, което има за втасване на тестото и приготвяне на хляба, води и до неговото осмисляне като носител на плодородието. Оттук идва и представата за Кваса като средство, което по обредно-магически път може да стимулира и опазва земеделската реколта, плодовитостта на добитъка, здравето и живота на хората в семейния колектив. За Кваса се казва, че е „баща" на тестото, и оставането на домакинството без Квас предрича обедняване. Стремежът да се опази Кваса, а с него и плодородието на дома, се изразява в забраната след залез слънце да се дава назаем Квас, защото „се изнасял берекетът". Своеобразна субстанция на оплодителното мъжко начало, Кваса се използва в магически практики за обиране на плодородието от ниви и градини, на млякото и приплода от домашните животни. Носител на доброто (силно-мъжко-светло). Кваса, се употребява в народната медицина за лекуване на уроки, придобити от лоши очи, лоша среща, лоша магия, т.е. той е първи член на универсалната опозиция, във втората страна на която се нарежда лошото, тъмното на болестите и СМЪРТТА. Тази семантика на Кваса го включва в обредно-магическия реквизит, с помощта на който при раждане, СВАТБА и смърт се предпазват от злини и магии новороденото, младоженците, живите членове на семейството. Посоченото отношение към Кваса характеризира спецификата на обредите за неговото подновяване и пазене. Добиването на нов, млад Квас става на Велики четвъртък преди Великден (Вж. Велика неделя). Без да има точни сведения, се знае само, че някога това е било придружено с песни и повече обичаи. В засвидетелстваната форма подновяването на Кваса извършва старата опитна стопанка. В зори тя замесва тесто с лековити треви и го оставя да втаса. От този нов Квас се взема за приготвянето на обредните великденски хлябове, а останалият се скътва за ползване чак до другия Великден. Обичаят вардене квас, квасейки, пазене kвac е познат в Русенско и Разградско. Изпълнението на обичая се пази в тайна. То започва през нощта срещу ИГНАЖДЕН (20 декември), откакто започват Мръсните ДНИ, периодът на преход към новата година, изпълнен според народните вярвания с опасните демонични сили на хаоса, предхождащ възстановяването на космическия ред. Участничките са моми и млади жени под ръководството на старици-познавачки на билки и баяния. За Квас се донася тесто от три къщи, където съпрузите имат едно и също име. Меси ЧИСТО момиче или две момичета – едното първо, а другото ИЗТЪРСАК, последно на майка. Замесването става гърбом към нощвите, в които бабите пускат скришом стрити на прах билки, въглени от леска, явор и цер и дpуги. Kваса покриват в един ъгъл или го слагат в обърнатия ръчен домашен дарак. Цяла нощ до Кваса седят една или две пазачки. По време на замесването и през нощта участничките играят хоро. В Разградско допускат да влязат и ергени, които инсценират неуспешно крадене на Квас. В съшия район варденето на Квас завършва сутринта; сушат го и после го използват против уроки. На прибиране сутринта вкъщи момите внасят трески от дръвника в стаята и сядат върху тях „да топлят пиленцата", а след това хвърлят треските в кокошарника, кошарата и обора. В Русенско варденето на Квас продължава 12 нощи до Васильовден, като Квасът и групата всяка нощ се преместват в друга къща. Нощното обредно хоро обаче се играе само три пъти: срещу Игнажден, Коледа u Васильовден. Последната сутрин поделят Кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си. За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.