издания на Фокус :
Фокус Нюз Резултати на живо Фокус Радио Фокус Фен Фокус Прес Фокус Армия
29 Март 2020 | 22:16
Мондиал 2010
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
2020

✝ 4 Неделя на Великия пост ­ Преп. Марк, еп.Аретусийски. Св. мчк Кирил дякон
За страданието на преподобни Марк, епископ Аретусийски, свети Григорий Нисски в своето първо слово срещу богомерзкия отстъпник Юлиан пише следното: “Кой не знае какво се е случило с чудния Марк Аретусийски? И кой не помни разказа, посветен на неговата памет? При царуването на Константин Велики, ползвайки се с дадените тогава права на християните, той разрушил едно езическо капище и обърнал много хора от езическото заблуждение към правия път на спасението както с назидателни беседи, така и с примера на непорочния си живот. Аретусийците езичници отдавна го ненавиждали; когато християнската власт паднала и езическото нечестие започнало да се разгаря и разраства, той не избегнал ръцете на мъчителите в това трудно време. Така народната тълпа, макар и до известно време да сдържа гнева и пожеланията си, подобно на огъня, който се таи в печката, или на реката, която бива удържана от бента ­ в един момент показва неукротимата си ярост, ­ това є е присъщо така, както на огъня да се разгаря и на реката стремително да срива бента. Свети Марк, виждайки, че народът е въстанал срещу него и замисля нещо недобро, решил по-скоро да избяга, не толкова от страх, колкото от послушание към Господнята заповед, която казва да бягаме от град в град, отстъпвайки място на гонителите. А християните, макар и да са мъжествени и твърди в търпението, трябва да се грижат не само за своето спасение, но да жалят и гонителите, за да не увеличават погибелта от враждебната злоба, с която са изпълнени. Но когато добродетелният Марк видял, че заради него отвеждат мнозина, предават ги на мъчения и различни изтезания, а други, виждайки това, се измъчват, той не понесъл заради неговото бягство и самозапазване да страдат други; вземайки добро и мъдро решение, той се върнал от бягството си, доброволно се предал на народа и се изправил срещу яростта на мъчителите. Какви зверства само не извършили? Какви само мъки не измислили? Когато всеки от мъчителите се стараел към множеството различни мъчения да прибави и свои, измислени от него начини на измъчване, то от нищо не се дразнели така, както от мъжественото търпение на светеца; те били особено озлобени, смятайки връщането му не толкова за проява на мъжество в мъките, колкото за презрение и безчестие по отношение на тях. Светителя старец, приел доброволния подвиг на мъченичеството, водели из целия град, където той се ползвал с особено уважение от всички, освен от гонителите и мъчителите, за своята почтена старост, и главно за добродетелния си живот. С него вървели мнозина, без разлика във възраст и чин; и всички еднакво го подлагали на оскърбления: тук имало и мъже, и жени, млади и стари, присъствали също и градските власти, и именити хора; и всички имали един-единствен стремеж: да се надминат едни други в своята ярост и озлобление; всички, без изключение, смятали за нещо велико да предадат на колкото е възможно по-големи мъчения непоколебимия старец подвижник, противостоящ срещу целия град. След като влачили светеца из града, го оставили в едно блато; при това освен мъченията, той търпял и безчестни поругания: децата едно след друго го дърпали за косите и за други части на тялото; след това бил повесен на мястото за наказания, при което рязали с ножове и пробождали с остра тръст люлеещо се тяло на доблестния страдалец, и при това достойно за плач зрелище гръмко се смеели и играели. С особени средства за мъчение притискали пищялите му до костите; с много тънки и здрави ленени конци обрязвали ушите му. След това, като го намазали с мед и мазнина, го сложили в голям кош и на обяд, по време на най-силната жега, го издигнали високо, където го жилели пчели и оси. И колкото повече се топял медът и мазнината върху блаженото тяло на светеца, толкова повече той страдал от ужилванията на осите и пчелите. Свети Марк, бидейки стар на години, в своя страдалчески подвиг се показал изпълнен със сили; той не изменил светлостта на лицето си, но даже изпитвал някакво наслаждение от тези мъчения и порицавал мъчителите. За него се разказва още и следното, достойно за запомняне: виждайки себе си издигнат високо, а мъчителите стоящи ниско под него, свети Марк се чувствал така далече от тях, че не забелязвал болката, сякаш не той, а някой друг търпял страдания, които при това смятал за слава, а не за безчестие. Такава гледка нима не би събудила жалост у този, у когото има макар и капка милосърдие и човеколюбие?! Но това било невъзможно поради заплахата от мъчения и гнева на царя, вменил мъчението на християните за дълг на градовете и управителите; впрочем мнозина, непознаващи скритата злоба на царя и коварството му, мислели за него иначе. Свети Марк претърпял всички мъчения за това, че разрушил едно езическо капище, за което не дал на мъчителите нито една жълтица; ясно било, че страда заради своето благочестие. Когато аретусийците поискали или да заплати за разрушеното капище цялата определена от тях твърде значителна цена, или да го построи отново, свети Марк се възпротивил повече от благочестие, отколкото поради това, че нямал възможност да изпълни желанието на езичниците. Побеждавайки ги със своето търпение и малко по малко намалявайки определената от тях цена, той ги довел до това, да искат немного пари, които той лесно би могъл да заплати. И така, от двете страни се водел спор: мъчителите се стараели да принудят светеца, но той оставал непреклонен, тоест, те все пак искали светецът да заплати някакви пари, а той не искал да им даде дори и една медна монета (макар и да имало много хора, някои от които поради своето милосърдие, а други, трогнати от неговото твърдо и непобедимо търпение, били готови да внесат много пари за него); оттук е ясно, че той е приел мъченическия подвиг не от сребролюбие, а от ревност по Бога. Свети Марк бил в числото на скрилите цар Юлиан ­ докато бил още малко момче, когато бил изтребван безнравственият и нечестив род на този император. И мислят, че за тази своя постъпка свети Марк справедливо претърпял такива жестоки страдания; той бил достоен за още по-големи мъчения, защото, наистина поради незнание, избавил от смърт това толкова голямо зло за цялата вселена. Разказва се също, че аретусийският епарх, макар и да бил нечестив и езичник, не могъл да понесе гледката на различните страдания на свети Марк и смело казал на царя: ­ Царю! Не е ли срам за нас пред всички християни това, че не можахме да победим даже един старец? Макар и победата над него да не би била славна и честна, но да останем победени от него ­ това е велик срам! Така мъжеството на християните посрамвало тщеславните епарси и царе. А мъчението на аретусийците било такова, че лютостта на Ехет2 и Фаларид3 не би могла да се сравни с тяхната; в злобата си те надминали и самия изобретател на злобата и свой учител, дявола.” Това е разказът на свети Григорий Нисски за свети Марк. А Теодорит разказва, че аретусийците, виждайки несъкрушимата твърдост на дивния старец свети Марк, станали кротки, удивлявайки се на великото му търпение; и го пуснали на свобода. След това, като послушали неговите поучения, се обърнали към светата вяра и всички станали християни. За свети Кирил дякон същият Теодорит разказва следното: “Кой може без сълзи да си спомни злодейството, извършено във Финикия от езичниците? Защото в град Илиопол, съседен на Ливан, тези богомерзки идолопоклонници, си спомнили за дякон Кирил, който при царуването на Константин, разпален от ревност, унищожил много почитани в града идоли, не само го убили, но разрязали корема му и започнали със зъби да разкъсват вътрешностите му. Но това не останало скрито от всевиждащия Бог и те получили достойно наказание за злобата си. Тези, които дръзнали да вършат това, преди всичко се лишили от зъбите си, които изпадали до един; след това загубили езиците си, които гноясали, изгнили и паднали от устата им. Накрая ослепели; с такива наказания нагледно се потвърждавала силата на истинното благочестие. В Аскалон и Газа, палестински градове, мъчителите разсекли коремите първо на мъжете, облечени в свещен сан, след това на жените и девиците, посветени на Бога, насипали в тях ечемик и ги хвърлили на свинете; така безчовечно издевателствали над тях. За това на светите мъченици били приготвени победни венци в Царството Христово, а на мъчителите вечни мъки в ада, които ги очакват като праведно възмездие от Истинния наш Бог Исус Христос, на Когото слава во веки. Амин.
2008

ХЛЯБ И ВИНО НА ТРАПЕЗАТА

Преди да бъде благословена, трапезата магически се освещава от присъстващите. По средата й се слага питата, омесена от свекървата, и китката за невестата. Върху тях хвърлят дар за младите, пари, за да започне лесно бъдещият им живот. Минават всички и даряват от сърце. Наричат за добро, за любов, деца, имот. Надхвърлянето на сватовете с пари може да стане и над сито, в което е сложена една нова риза или пешкир. Нарича се още „рязане на дара". Двамата бащи „скършват" питата, като внимават при кого ще остане по-голямото парче. То показва коя страна печели от женитбата и коя „губи" повече. Две момчета и две момичета раздават от питата в селото. Така те са и рви вестители на предстоящата сватба. Ако има недоволни от годежа, казват го, като взимат от хляба два залъка и ги дават на кучето и котето. Това е тяхната клетва, понякога отмъщение, да се разбират и живеят заедно както кучето и котката. Когато се отпива поред, бъклицата се подава надясно. След договарянето, което твърде често заприличва на истински пазарлък, започва веселбата, която продължава чак до зори. Момковите сватове изпълняват желания и отгатват гатанки, зададени от домакините. С народни мъдрости, пословици, поговорки, гатанки може хем да се покаже ум и гра- мотност, хем да се изпита другият род, на ниво ли е, „сече ли" им умът, дорасло ли е момчето им за сватба. Когато гостите си тръгват, момата праща по тях дар за момъка - риза, кърпи, чорапи и пр., както и специална пита, да я изядат в дома му против главоболие. В Родопите изпращат гостите, като хвърлят върху тях нахут, който те сами са донесли. Големият годеж има юридическа сила и трудно се разваля. Той е свързан с доста разходи и показност и трябва да е гарант на брачното споразумение между двете семейства. В същото време той е една голяма крачка към брака, към промяната, която трудно може да бъде върната назад. Пътят към нея очаква младите и те вече са обречени да го извървят. Ако все пак се появи пречка и се стигне до разваляне на договореното, виновният трябва да плати. И понеже патриархалните нрави и тук си казват думата, родителите на момичето трябва да платят двойно разходите, а родителите на момчето връщат само подаръците. Макар че на разваляне на годеж не се гледа добре, все пак народът ни има разбиране за всичко непредвидено, което може да се случи - болест на някой от двамата, заминаване надалеч, изчезване на чувствата. За старите българи любовта е чувство, пред което тихомълком изпитвали респект и страхопочитание, трепет и одухотворение. След годежа се ходело задължително на пазар и свекърът купувал без пазарлъци всичките дрехи на невестата, кожух за тъщата и каквото е необходимо за сватбата. ЗАБРАНИ Годежарите не бива да са неженени. Годеж не се прави през високосна година, да не овдовее един от двамата. Годеж се избягва на Разсип, за да не се „разсипват" като луната имотът и сговорът в дома. Годеж не се прави във вторник и петък. На трапезата не се слагат орехи, защото „са на кавга". Парите, получени на годежа, три дни не бива да се броят. За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
2020

Гумно

Название за двор, оградено място или харман. Тъй като е в непосредствена близост с дома (усвоеното културно пространство), често се идентифицира с място, което е опасно, външно, населено със злосторни демонични сили. Затова то трябва да бъде надеждно оградено и да служи за преграда против лошите сили. Вярва се, че при заграждане на ново Гумно непременно трябва да се засади бряст, тъй като той пропъжда болестите и демоните. Гумно или харман се правят на източни и южни места, които са огрени от слънцето. Те не бива да са в близост до запустели къщи и воденици, до самодивски извори и дървета. В противен случай народната вяра убеждава, че момите от семейството ще бъдат залюбени от змей. Съществуват разнообразни старинни предания за медни Гумна като бойни полета на змейовете. На тези Гумна змейовете пасели и своите стада. Интерес в това отношение представлява апокрифът „Слово Самоиле пророка” от XV в., както и вярването, че на запустял харман къща не бива да се строи, защото ще се превърне в змейчева. В Странджа стопаните колят в средата на хармана курбан в чест на вятъра, за да им е спорна работата. Гумно или харман са едни от най-честите народни названия на обредните хлябове за Коледа, Гергьовден и Великден. ДАР Даряването на вещи и храни в делничния и обредния живот на българите е особено широко разпространено явление. То е знак на уважение и почит, на приобщаване към света на прадедите или друга социална група или общност, на благодарност или личен обет. Почива до голяма степен на убеждението, че „всичко, каквото си дал на този свят, ти се връща в отвъдното". Жертвоприношенията са своеобразен Дар на свръхестествените езически демони и божества, както и на християнските светии. На змея, орисниците, самодивите и персонифицираните болести (шарка, чума) жените оставят кравайчета и питки, намазани с мед; в тяхна чест колят черни кокошки, чиято кръв изтича под „змейчовото дърво" или на „самодивската софра". За стопана на дома и извора (нивата) се оставят вино, великденско яйце, конец от дрехата, мляко и пари. На всеки голям християнски празник жените раздават помежду си обреден хляб или варено жито, които се осмислят като Дар на светеца патрон. Раздават се първото издоено мляко на Гергьовден, първото сирене, първият мед и първите плодове. Даряването съпътства почти всички календарни, семейни и стопански празници. КОЛЕДАРИТЕ И СУРВАКАРИТЕ се даряват с краваи, сушени плодове и месо. Пеперударките и ЛАЗАРКИТЕ се даряват с брашно и яйца. Бабите акушерки се даряват с ризи, чорапи и кърпи на Бабинден, овчарите - на Гергьовден и Димитровден; младите булки - на Тодоровден. Малките деца се даряват от кръстниците и близките след кръщението и ритуалното им крадене. Дар на булката, наричан прикя, етап, чеиз, дрей, руба, товар, придан, играе значителна роля в сватбената обредност. Той е знак на социален престиж, тъй като показва наяве уменията на младата невеста. При погребение задължително се даряват гробарите, къпачите на МЪРТВЕЦА и жените, които са месили обредните хлябове. Даряването е типично и за обредите на побратимяване и осиновяване на чуждо дете. Дарът е задължителен, когато се отива за първи път на гости в новопостроена къща (стурнясване, стурне, турняска, освет, свещене). Дар се дава и на майстора, когато се постави покривната конструкция. Към сферата на дарителството принадлежат строежите на чешми и кладенци, на параклиси и оброци, на мостове и черковни сгради.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
2018

Щъркел

Според преданието щъркелът някога е бил човек. Той се връщал от хаджилък, когато Господ му дал да носи на гърба си голям сандък, като му казал да не го отваря. Но мъжът бил много любопитен и не изпълнил заръката. Отворил сандъка и от него излезли всички влечуги на света. За наказание Бог го превърнал в щъркел и му обещал да го направи отново човек, след като събере всички змии, гущери и жаби по земята. А друга легенда разказва, че щъркелът е все още човек, но при нас идва като птица, след като се изкъпе във вълшебното езеро накрай света. Мотивът за метаморфозата човек-щъркел, възможна вследствие на чудодейната сила на живата вода, е популярен в българското народно творчество. щъркелът е символ на слънцето, на небесния огън, на здравето и благополучието. С неговата поява, свързана с празника на Св. Четирисе, настъпва пролетта. Щом видят първите щъркел, хората гледат да имат пари или хляб в ръцете си, за да са богати и сити през цялата година. Те предпочитат да са прави, а не седнали, за да им е спорна работата. Щъркели се посрещат с пожеланието: „Вие да седите, а аз да летя (хвъркам)!" Тогава децата свалят мартениците cи и ги слагат под камък. На другия ден гледат какво има под камъка: мравките означават добър приплод на овцете, а бръмбарите и червеите - на кравите и биволите. Соларната символика на щъркела прозира и във вярването, че всяка година в деня на Св. Константин и Елена или на Илинден птицата пуска от гнездото си една от рожбите си за курбан на светците. Вярва се, че местата, където щъркелите вият гнезда, са предпазени от магии и нещастия. Народната традиция забранява убиването на щъркел или развалянето на гнездото им. В противен случай къщата (селото) запустява: родителите умират и децата им сираци се пръскат. С щъркела са свързани множество лечебни практики и магии за любов. Изсушена воденичка на щъркел се дава на бездетна жена, за да забременее. Пак за безплодие се пие отвара, в която са сварени сламки или трески от щъркелово гнездо. Такава отвара девойките дават тайно на ергените, за да се омъжат за тях. Щъркеловото яйце има силата да развали всякаква магия. Щъркелите отлитат на юг на Макавей или Пантелей, което показва настъпването на есента.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.