издания на Фокус :
Фокус Нюз Резултати на живо Фокус Радио Фокус Фен Фокус Прес Фокус Армия
13 Ноември 2019 | 02:50
Мондиал 2010
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
2019

Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски (Коледни заговезни

Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски
Свети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедни­кът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска около 347 г. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската вяра. Секунд бил военачалник и заемал почетна длъжност. Но той не могъл да повлияе върху възпитанието на сина си, тъй като починал, докато Иоан бил още невръстно дете. Затова всички грижи за възпитанието му легнали върху раменете на майка му, благочестивата Антуса. Изгубила мъжа си в много млада възраст - тогава била на около двадесет години - тя не пожела­ла да се омъжи повторно, а изцяло се посветила на възпитани­ето на сина си. От нея малкият Иоан получил първите уроци в християнските истини и благочестието. Като утвърдила сина си в християнската вяра, Антуса го изпратила при софиста Ливаний и философа Андрагафий, за да изучи красноречие и философия. По-късно, когато Иоан на­вършил осемнадесет години, още непросветен със светото Кръ­щение, което според обичая на онова време се приемало в зря­ла възраст, той заминал за Атина, за да се усъвършенства в красноречието и философията. Скоро Иоан надминал с премъд­ростта си връстниците си и много философи, изучил всички гръцки книги и науки и станал мъдър философ и красноречив оратор. В Атина той имал един много зъл противник в лицето на философа Антимий. Завидял на добрата слава на Иоан, Антимий злословил против него, събуждайки ненавист и в другите. Но светият с Божията помощ посрамил противника си и заедно с това обърнал мнозина към Христа. Това станало така. Когато Антимий в спор с Иоан започнал да хули нашия Господ Иисус Христос, внезапно го нападнал нечист дух и взел да го мъчи. Антимий паднал на земята, гърчейки се с цялото тяло и широко отваряйки уста, от която излизала пяна. Като видели това, всички присъстващи се ужасили и мнозина избягали от страх. Останалите започнали да умоляват Иоан да прости и изцели бесноватия. Той отговорил: - Ако не се покае и не повярва в Христа Бога, Когото ху­леше, няма да се изцели. Антимий веднага възкликнал: - Изповядвам, че нито на небето, нито на земята няма друг Бог освен Този, Когото изповядва Иоан. Щом произнесъл това, нечистият дух излязъл от него и Антимий оздравял. Всички, видели това чудо, възклицавали: - Велик е християнският Бог! Само Той върши чудеса! Свети Иоан забранил на Антимий да хули Сина Божий и го поучил в истинската вяра, а после го отпратил при епископа на Атина. Антимий заедно с цялото си семейство приел от него светото Кръщение. Заедно с него повярвали и се кръстили и много знатни граждани. Като научил, че обръщането на ели­ните към Христа се е извършило чрез Иоан, възрастният вече епископ решил да го ръкоположи в свещенически сан и да го задържи в града, за да приеме след смъртта му архиерейската катедра. Като разбрал за това, блаженият Иоан тайно напуснал Атина и се завърнал в отечеството си Антиохия. Презрял празната слава на този суетен свят и светските почести, той решил да приеме смирения монашески живот и да се труди за Бога, облечен в ангелски образ. Към това го под­тиквал и добрият му приятел Василий, негов съгражданин от Антиохия. Те прекарали детските си години заедно, учили се при едни и същи учители и изпитвали силна привързаност един към друг, тъй като били сродни по душа и имали сходни ха­рактери. Василий, първоначално сам облякъл се в монашески чин, съветвал връстника си, свети Иоан, да избере монашеския живот. Иоан послушал добрия съвет и пожелал веднага да се от­тегли в манастир, но майка му го спряла. Като научила за на­мерението му, тя със сълзи му казала: - Чедо! Кратка беше радостта ми от съвместния живот с твоя баща, след чиято смърт по Божието усмотрение ти остана сирак, а аз - вдовица. Но никакво бедствие не можа да ме скло­ни към втори брак, за да въведа друг мъж в дома на баща ти. При Божията помощ търпеливо понасях нещастието на вдов­ството и получавах голяма радост и утеха, като виждах твоето лице, което ми напомняше за баща ти. При това аз не разпилях имението му, но го запазих цяло за нуждите на твоя живот. И така, умолявам те, чедо, не ме хвърляй отново във вдовството и не събуждай с оттеглянето си утихнала скръб за твоя баща. Дочакай смъртта ми, която аз чакам всеки ден. Когато ме пог­ребеш при костите на баща си, тогава постъпи, както пожела­еш. А сега остани с мен и изчакай малко, докато съм още жива. Под влиянието на майчините молби Иоан решил до вре­ме да не напуска дома си. Но и останал там, той сменил светли­те одежди с вехти и започнал да води отшелнически живот в непрестанна молитва и изучаване на словото Божие. По това време той се сближил с Антиохийския епископ Мелетий, из­вестен с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да приеме светото Кръщение и като го кръстил, го поставил за църковен четец. В тази длъжност Иоан пребивавал три години. По това време майка му починала и след погребението й той веднага раздал на бедните цялото си имущество, дарувал сво-бода на робите и робините си, а сам се заселил в един манастир и станал монах, като работел на Господа ден и нощ в много трудове и подвизи. Тук той написал словата „За свещенството", „За сърдечното съкрушение", които съдържат много по­лезни поучения, и „Увещания към падналия монах Теодор". Свети Иоан имал учителски дар от Бога и благодат на Светия Дух, което било открито на един монах на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил стар на години и съвършен в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се мо­лел, той съзерцавал следното видение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влез­ли в килията на блажения Иоан, докато той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите: - Уповавай и не се бой! - Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан. Те веднага му отговорили - Не се бой, желани мъжо, нови Данииле, в който заради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос. След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан: - Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе познание за цялата дълбочина на премъдростта, за да нах­раниш хората с нетленния хляб на Христовото учение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулва-щи Бога. А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с ду­мите: - Вземи тези ключове, защото аз съм Петър, на когото са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще преда­де ключовете от светите църкви, та когото свържеш, да бъде свързан, а когото развържеш - да бъде развързан. Блаженият Иоан отново преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите: - Кой съм аз, грешният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и страшно служение? Но светите апостоли отново го взели за ръка, изправили го и казали: - Изправи се, бъди мъжествен, укрепявай се и върши това, към което те призовава нашият Господ Иисус Христос, за ос­вещаване и утвърждаване на хората Му, заради чието спасение Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с дръзновение си спомни Господа, Който е казал: „Не бой се, малко ста­до! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството."' Така и ти не се бой, защото нашият Бог Христос благоволи чрез тебе да освети много души и да ги доведе до познанието Му. Ще понесеш много бедствия и скърби заради истината, но ще ги претърпиш като твърд елмаз, защото по този път ще наследиш Царството Божие. Като казали това, двамата мъже осенили Иоан с кръстно знамение, отдали му целувание в името на Господа и си отиш­ли. Преподобният Исихий разказал за видяното на други опит­ни в подвизите братя и те се дивели и прославяли Бога, който има тайно подвизаващи се Свои раби. При това Исихий им забранил да разказват на когото и да било за видението, за да не научи за него Иоан и да не ги напусне, а те да се лишат от съжителството с толкова велик Божий угодник. А блаженият Иоан неленостно се грижел за спасението си, трудейки се със слово и дело. Сам подвизаващ се успешно, той вдъхновявал към подвиг и другите, подбуждал ленивите да се стремят към небесното, като умъртвяват плътта си и я поробват на духа. Докато се трудел благоугодно в манастира, бла­женият извършил много чудеса. Един жител на Антиохия, богат и от знатен род, много страдал от главоболие, така че дясното му око изпаднало и ви­сяло на лицето му. Той похарчил много пари за изкусни лека­ри, но не получил облекчение. Когато чул за свети Иоан, чове­кът дошъл при него в манастира, пристъпил към светия, пре­гърнал нозете му и като ги целувал, молел за свято изцеление. Свети Иоан му казал: - Такива болести застигат хората заради греховете и ма-ловерието им. Затова, ако повярваш с цялата си душа, че Христос има сила да те изцели и оставиш греховете си, ще ви­диш славата Божия. Болният отговорил: - Вярвам, отче, и ще направя всичко, което заповядаш. Той хванал дрехата на блажения Иоан и покрил с нея гла­вата си и болното око. Болестта веднага преминала, окото се върнало в предишното положение и човекът се изправил здрав, като че никога не бил боледувал. Той прославил Бога и се за­върнал у дома си. По същото време ангел се явил и на свети Иоан, когато по обичая си възнасял в килията си нощни молитви, и му запо­вядал да иде с патриарха в града и да приеме посвещение от него. На следващия ден патриархът отишъл в манастира. Посрещнали го всички монаси заедно с блажения Иоан. Те се поклонили и получили благословия от патриарха, а после с по­добаващи почести го въвели в църквата. Като отслужил света­та литургия и причастил всички с Божествените тайни, той преподал мир на братята, взел Иоан със себе си и се завърнал в града. Монасите неутешимо ридаели, разделяйки се със светия Божий угодник. На другата сутрин било извършено посвещението на Иоан в презвитерски сан. Когато патриархът възложил ръката си на главата му, внезапно се появил бял сияещ гълъб, който кръ­жал над главата на свети Иоан. Патриарх флавиан и всички присъстващи се ужасили и дълго се дивели на станалото. Слу­хът за това чудо се разнесъл по цяла Антиохия, Сирия и съсед­ните градове и всички, които чували това, казвали: - Какъв ще стане Иоан? Защото от самото начало се яви над него славата Господня! Като презвитер той с още по-голяма ревност се грижел за спасението на човешките души. Веднъж или два пъти през сед­мицата, а понякога и всеки ден, поучавал народа в църквата и проповядвал от амвона. Случвало се, че след поучението в една църква, той уморен отивал в съборния храм, където служел епископът, а епископът на свой ред изпълнявал общото жела­ние и му поръчвал отново да произнесе поучение. За времето на своето презвитерство свети Иоан произнесъл много пропо­веди, някои от които са достигнали и до нас. При това от висо­тата на църковния амвон той с усърдие тълкувал Свещеното Писание. Съставил много полезни тълкувания на книгите от Стария Завет, а също и на евангелията от Матея и Иоана, на книгата Деяния на светите апостоли. Особено обичал посла­нията на апостол Павел и много от тях разяснявал в беседите си на народа. Своите проповеди свети Иоан Златоуст често пъти произ­насял без книга, на което много се дивели всички жители на Антиохия, възхвалявайки блажения, защото дотогава никой не проповядвал Словото Божие без предварително да го напише -пръв такъв проповедник бил Иоан. Неговите поучения били изпълнени с такава сила, че слушащите ги не могли да им се наситят. Ето защо много бързописци записвали на свитъци проповедите му, преписвали ги и ги предавали на други. Него­вите поучения били четени на трапезите и по площадите и слу­шателите се поучавали от словата му като от Псалтира. Иоан бил такъв сладкодумен оратор и любим учител на всички, че в града нямало ни един, който да не желае да слуша беседите му. Когато хората научавали, че той ще държи проповед, с радост се стичали в църквата. Градските управници и съдии оставяли делата си, търговците - дюкяните си, занаятчиите - работата си, и бързали, за да послушат учението на Иоан, като се стара­ели да не пропуснат нито една дума, която излизала от негови­те уста. Всички смятали за голяма загуба, ако не им се удавало да чуят сладките му слова. Ето защо го наричали с различни похвални имена - едни го славели като „Божии и Христови уста", други го назовавали „сладкодумен", а трети - „медоточив". Случвало се, особено в началото на презвитерското му служение, блаженият да произнася проповеди, които невинаги били разбираеми за не толкова образованите слушатели. Вед­нъж една жена, която слушала и не разбирала казаното, изви­сила глас сред народа и казала на Иоан: - Духовни учителю, или по-добре да кажа - Златоусти Иоане, кладенецът на твоето свято учение е дълбок, а въжета­та на нашия ум са къси и не могат да достигнат дъното му. Тогава мнозина от народа казали: - Сам Бог чрез устата на тая жена даде име на Иоан - нека отсега нататък се нарича Златоуст. И наистина оттогава и досега Църквата продължава да нарича Иоан с това име.

Католическата църква в България почита паметта на свети Бл. Евгений, Камен, Павел и Йосафат
2019

Правда и Кривда

Антропоморфни същества в религиозно-митологичните вярвания и представи на българските славяни. Правда и кривда са вече отдалечени от същинското свещено и религиозно и имат много пo-земни измерения. Както личи и от самите думи, те са персонификации съответно на доброто и злото, на правото и кривото. Поради това в друг аспект имат характер на морално-етнични понятия, както и на понятия от обичайното право и от средновековно официално (цивилизовано) правораздаване, с което вече излизат извън сферата на религиозно-митологичното. Персонажи като правдата и кривдата широко битуват в българския фолклор и имат съответното морално-назидателно звучене.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.