издания на Фокус :
Фокус Нюз Резултати на живо Фокус Радио Фокус Фен Фокус Прес Фокус Армия
16 Януари 2019 | 02:38
Мондиал 2010
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
2019

Св. Преподобен Ромил Видински
Роденият в Бдин (Видин) Ромил (светското му име било Руско, според други - Райко) бил дете на заможни родители. Той станал един от най-видните монаси исихасти през XIV в. Още като юноша постъпил в манастира на хълма Света гора край Търново, като приел име Роман. Поради своето себеотрицание, чувство за дълг и човещина, той бил наричан от събратята си „Калороман/Аобророман". Когато водачът на атонските исихасти Григорий Синаит създал своя прочут манастир в планината Парория (вероятно Странджа), монахът постъпил в неговото братство. Вероятно в тази насока му повлиял и неговият no-старши събрат Теодосий Търновски. Тук Добророман бил послушник на един болен и капризен стар монах, като търпеливо и съвестно изпълнявал задълженията си. По-късно Роман приел велика схима и името Ромил, като прекарал в пълно безмълвие и свято подвижничество пет години. След смъртта на Синаит (1346 г.) Ромил бил около петнадесет години на Атон, в местността Мелания, като имал мнозина ученици. Сред тях бил и Григорий Доброписец (може би византиец), автор на неговото житие, запазено само на гръцки. След едно турско нашествие през 1371 г. св. Ромил с близките си ученици побягнал в дн. Албания, като се установил близо до гр. Валона (дн. Вльора), управлявана доскоро от деспот Йоан Асен Котнин (брат на цар Иван Александър), наследен от сина си Александър и зет си Балша. Така в пребиваването на Ромил по тези места можем да търсим още една „търновска връзка". По-късно, „по Божие внушение", св. Ромил заминал в прочутия манастир „Раваница" в Моравско, основан от княз Лазар през 1382 г. Тук той починал нейде около 1385 г. Ромил Видински се проявил като духовен пастир и учител, чието присъствие не останало незабелязано на Атон, в Албания и Сърбия. Макар да отсъстват данни за негова книжовна дейност, св. Ромил едва ли е бил чужд на интелектуалния кипеж в обителите в Търново, Парория, Атон и другите места, в които се е подвизавал. Паметта му се отбелязва на 16 януари.

Свещеномъченик Дамаскин Габровски Биографичните сведения за този свещеномъченик са твърде оскъдни. Родил се в Габрово през първата половина на XVIII в. Вероятно там получил и елементарно образование. След като възмъжал, отишъл в Света гора и постъпил послушник в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и по-късно го ръкоположили в йеродяконски, а след това и в йеро-монашески сан. Бил известно време и игумен на манастира. В края на 1770 г. в качеството си на проигумен посетил по работа метоха на Хилендарската обител в Свищов (днес на това място е девическият манастир „Св. апостоли Петър и Павел"). Когато се опитал да събере неизплатените заеми от местните турци, те не само че не му платили, но постъпили изключително подло. Вкарали в метоха една туркиня с леко поведение и след това обвинили манастирския таксидиот в прелюбодеяние. След като разграбили метоха, изправили Дамаскин пред кадията. Понеже нямал вина и нямало за какво конкретно да го осъдят, тълпата турци прибягнала до саморазправа. В двора на метоха имало голяма черница, на един клон от която нагласили бесилка. Преди да го обесят го накарали да се отрече от православната си вяра и да приеме техния закон. Той категорично отказал, заявявайки: „Аз съм се родил християнин, и християнин ще умра!". Тогава, на 16 януари 1771 е., той бил обесен. Скоро след това убийците му, плавайки с лодка (каик) по Дунава, се издавили. Местните българи вярвали, че така убийците получили Божието възмездие още тук, на земята. Българската православна църква почита паметта на свещеномъченика на 16 януари. Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Честните вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод. През нощта, когато той спял между двама воини, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола, както за това се повествува в книгата „Деяния на светите апостоли". Вестта за чудесното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Йерусалим. Няколко от вярващите взели тайно тези вериги, за да ги съхраняват, та като ги гледат, да имат пред себе си като че самия първовърховен апостол, който веднага тръгнал за проповед на словото Божие в другите страни и не се завръщал в Йерусалим. Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. Известно е, че превръзките за глава и кърпите на свети апостол Павел изцелявали болести и прогонвали нечисти духове, понеже били пропити с потта му. Подобно действие оказвали и веригите на свети Петър, защото някога плътно обхващали тялото на апостола. С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Иерусалимски патриарх Ювеналий. Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши се връщала в Цариград от Йерусалим, където за времето на пребиваването си построила много църкви и украсила много свети места със своите царски средства, патриарх Ювеналий й подарил, заради благочестието и любовта й към светинята, немалко различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър. След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III. Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон. След това било установено да се извършва празник на поклонението на тези честни вериги на 16 януари, в памет и чест на свети апостол Петър и за слава на Христос, нашия Бог.
2019

Раждане

Какво се прави за лесно раждане Множество обичай с вярвания са свързани с предстоящото раждане. То трябва да се пази в тайна. Ако за него разбере мъж, който е тръгнал на работа, родилката ще се мъчи докато мъжът се върне. Ако се разбере за раждането и то вържи трудно бабата праща при разбралия съд с вода, да си потопи в нея пръстите, а после от тази вода дават на родилката да пие. Ако по пътя все пак я срещне някой и той разбере къде отива, взимат от човека нишан - кърпа, престилка, може дори и само конец, и го слагат при родилката или хвърлят по пътя напред камък за лесно раждане. Ако родилката е имала вече тежко раждане, трябва да отиде при жена, която ражда леко - да й омеси тя питка или кравай, да го пусне през дрехите й и да й го даде. Така чрез хляба ще й предаде дарбата си за раждане и плодовитост и тя ще роди лесно. Ако жена, която ражда лесно, даде на родилката трикратно да пие вода, тя също ще роди лесно. В този случай магическото предаване на способността става чрез водата. По време на раждането на родилката й дават да пие от вода, в която домашните са си измили ръцете, или вода, излята върху резетата на вратата и точилката, или вода, подадена й от човек с „лек полаз", та полазът му да премине от водата в нея, или й дават веда от бразда. Тайнствената сила на водата - граница и врата от един свят към друг, може да помогне и предаде на родилката чуждия късмет. През дрехата на родилката пускат сапун, поливат я с малко вода в пазвата, дават й да пие вода, в която е измит топузът от вратата - понеже виси надолу, та да се роди бързо детето. Също така съпругът се изпраща далеч от дома. Добре е и той да потопи пръстите си във вода, която родилката изпива, за да роди по-лесно. Друг начин за по-лесно раждане бременните връзвали на гредата в стаята въже, за което се държали по време на раждане. Когато болките станат чести, отварят се всички прозорци и врати на дома, развързват се възлите на дрехите, разплитат се плитките, разкопча¬ват се копчетата, отключват се катинари, ножове и ножици - „да се отключи", „отвори" жената, сипва се вода и в ключалките. Вратата на световете се отваря. Родилката сякаш наистина все повече прилича на отвъдна, намира се на границата на тук и „накрай свет ", готова е да се слее с природата, но и да изтръгне от нея живот, който да премине през вратата и да остане при хората. Карат родилката да прескочи медник с гореща вода или да прекрачи огъня. Нещата, приготвени за бебето, се разтърсват и разхвърлят из помещението, където става раждането. Вярвало се е също , че ако се разпаше престилката на жена, друга бременна жена започва да ражда. На главата на родилката се слага венец от смил и се държи мокра гъба. На гърба на родилката се слага бележка с надпис: „Ето, небесните двери се отвориха и ти, отроче, излез, Бог те зове!". После се излиза от дома и на горния праг се изписва: „Разрушавайте, разрушавайте до основи!" . Надписът трябва веднага да се изтрие след раждането, за да не се разруши (изсипе) утробата на родилката. Бабата удря леко родилката през кръста с дреха от мъжа й, за да се „разкръсти" и роди. Може и с думи да подкани и да рече: „Ако си момиче, бързай да вървиш за вода, ако си момче, бързай за дърва." Във вода се топи Богородична билка (или Богородична трева) и щом се разтопи, детето се ражда. Ако по време на раждането у дома има чужд човек, той остава да пренощува. При раждане огледалото се обръща към родилката. Страданията могат да се облекчат, като плодът „се заменя". До главата й слагат житен клас, перо от кокошка, промушват яйце през пазвата й. За да се роди хубаво и здраво дете Българката от векове е знаела че , че съдбата на детето ни е в наша власт още преди детето да се е родило това и е правела всичко възможно, за да роди здрави и хубави деца. Периодът на бременността е изпълнен с много неща, които е добре да се направят, и с още толкова и може би повече забрани. Бременната се ограничава от различни храни и дейности, които в повечето случаи се определят от пряка връзка, наподобяване, макар и съвсем външно с това, което иска да из¬бегне жената за себе си и детето. Ограниченията са едновременно и грижа за здравето на бъдещата майка и детето, но и своеобразна изолация и предпазна мярка. Много силен е моралният акцент на тези забрани. В този момент, когато и жената, и детето в нея са на ръба на времето, кога¬то от небитието и хаоса трябва да се създаде човек и да се вмести, да се подреди в реда на живота, опасността е твърде голяма. Прекрачването на световете крие много риск, несигурност, неяснота - свързано е с други, неземни и отвъдни сили. В този толкова опасен и граничен момент нормите на обществото, на културата и морала, подредеността, която дават те, могат да се окажат спасителни и не случайно човек се обръща към тях с надежда. Забраните в крайна сметка са точно тези необходими и задължителни ориентири на бременната жена към общоприетите норми и правила на поведение, които могат да я предпазят от нечовешки, природни сили и въздействия, от които тя и без това е достатъчно уязвима. В този смисъл те очертават правилното протичане на бременността и целта на самото раждане - отнемане от хаоса и създаване на живот от него в подредения, организиран свят на хората. Забраните по своеобразен начин предпазват и очистват както бъдещата майка, така и детето. Подготвят новопоявилия се живот за включването му, приобщаването в обществото, културата, правилата на хората. Ако бебето се роди в Неделя то това се счита за добър и личен ден. Хубаво е детето да се роди в неделя. Ще е късметлия в живота, ще е честито, разумно, с хубаво лице, с големи очи и дълъг перчем, смирено, кротко, ще обича истината и ще мрази лъжата. Момичето ще е кипра - ще обича да се гизди и облича в най-лични премени. Каквото си облече, все ще й прилича. Обикновено тези деца се кръщават Делчо, Неделя и т. н. Ако бебето се роди на 27- мо число от месеца то това се счита за щастлив ден. Родените тогава ще бъдат изключително красиви. Не е добре да се разболееш на 27-и, боледуването ще е продължително, но няма да е опасно за живота. Денят е добър за начало на голямо пътешествие. За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.